Постинг
19.09.2011 18:27 -
ПРОПОЛИС И ПРОПОЛИСОТЕРАПИЯТА
Автор: biomedyt
Категория: Други
Прочетен: 3193 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2011 09:10
Прочетен: 3193 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 14.10.2011 09:10
Прополис и Прополисотерапия
/по книгата на Павлина Починкова „Пчелните продукти в медицината”/
Прополисът (пчелен клей) е един от най – ценните пчелни продукти. През последните години поради специфичните си свойства той събуди интереса на химици, лекари и изследователи. От най- далечни времена хората са забелязали, че пчелите убиват попадналите в кошера животни (мишки, жаби и др. ) и след това ги облепят със специално клейново вещество, в резултат на което трупът остава неразложен, мумифициран с течение на години. По такъв начин пчелното семейство се избавя от неприятната миризма и бактериалната флора, съпровождаща разлагането на трупа на пришълеца. От тук произхожда и името на клея („про” „полис” – за защита на народа).
Съществуват две теории за произхода на прополиса.
• Според теорията на Kьstenmacher (1912 г.) прополисът е продукт от жизнедеятелността на пчелите – смолист остатък от преработката на пчелния прашец, обогатен с различни ферменти и биопродукти от стомашния сок на пчелите.
• По теория на Resh (1927 г.) пчелите „събирачки на прополис” го вземат от пъпките, повърхността на плодовете и кората на растенията.
Съвременното схващане обединява двете теории:
• Основната част на прополиса идва от растенията,
• а допълнителната – от самите пчели.
Събирането на прополиса зависи от наличието на прополисова суровина в природата и от вида на пчелните семейства. От голямо значение са също географските и климатичните условия.
Прополисът се състои от:
• 50-80% смоли и клеести вещества;
• 2-15 % етерични масла;
• 10-35% восък;
• 5-15% пчелен прашец;
• 5-10% дъбилни вещества;
• 5-10% механични примеси.
Първо качество от търговския продукт прополис е допустимо да съдържа:
• 30%восък;
• 50% биологично активни вещества;
• 20% други примеси.
Макар че той запазва за неограничено време непроменени качествата си, счита се, че свежият прополис е с по-голяма биологична активност.
Съхраняването на прополис ( пчелен клей ) при стайна температура на сухо и проветриво място и завит в пергаментова хартия води до запазване на качествата му в продължение на 2 години.
През 1948 г. В.Кивалкина изследва активността на прополиса спрямо 74 микробни щама, принадлежащи към 19 вида патогенни и непатогени бактерии, и установява, че той притежава изразено бактерицидно /убиващ микробите/ и бактериостатъчно действие / спиращ развитието на микробите/, като оптималната доза е от 2 до 8 пъти по-голяма от бактериостатъчната.
Прополисът притежава следните свойства/действия/
• Противобактериално действие към туберкулозния, салмонелния, тифния и други болестни причинители.
• Антимикробно действие върху микрофлората на стомашно-чревния тракт. Установено е, че пероралното (вътрешно) приложение на прополиса не води до дисбактериоза в червата. От друга страна дългото му приложение за разлика от антибиотиците и сулфонамидите не предизвиква поява на резистентни форми на микроорганизмите, т.е. не се стига до приспособяването им към организма.
• Има доказано клинично и експериментално противогъбично действие срещу различни видове нисши гъбички, които са причинители на различни заболявания по кожата и окосмената част на главата и тялото, както и причинител на възпаления на влагалищната лигавица у жената и на пикочния канал у мъжа. Особено силно е това действие щамове от видовете Candida albicans, Epidermophyton, Mikrosporium, Ahorion, Schonleini. Предполага се, че антимикотичното действие на прополиса се определя от следните негови компоненти: Р-кумаровата киселина, естерът на кафената киселина, стилбените, бензоената киселина, пипоцембринът и ацетатът му.
• Доказан противовирусен ефект спрямо вируса грип - прополис в съчетание с пчелно млечице и прашец. Установено е, че водно-спиртна емулсия на прополис спира развитието на Virus influenzae.
• Прополисът притежава стимулиращ ефект върху трофиката и регенерацията на растителните и животинските тъкани, особено що се отнася до костната, мускулната и нервната тъкан. Той притежава особено ярко изразена способност да повишава епителизацията и гранулацията при зарастване на рани. Тези своиства са най – вероятно във връзка със съдържащите се в него флавони. Фармацевтични препарати на база флавонови глюкозиди се използват в медицината за лечение на язвената болест и други раневи процеси.
• Прополисът потиска развитието на някои тъкани (зародишни, туморни), но в същото време стимулира регенерацията на други.
• Прополисът предотвратява или спира развитието на възпалителния процес. Флавоноидите му влияят укрепващо на капилярните стени, като намаляват чупливостта им. Успоредно с това намаляват агрегацията (слепването) на еритроцитите и тромбоцитите в кръвта, с което се подобрява микроциркулазията и се намалява опасността от образуване на тромби в кръвоносните съдове.
• Прополисът има добре изразено обезболяващо (анестизиращо) действие, превъзхождащо неколко кратно това на кокаина (3,5 пъти)и на новокаина (5,2 пъти).
• Защитно действие спрямо йонизиращите лъчения –установено от редица автори. Механизмът на лъчезащитния ефект все още не е доказан достатъчно изяснен, налице са обаче експериментални и клинични данни.[70,105]
• Прополисът намалява стомашната секреция и действа спазмолитично на стомашната мускулатура.
• Активизира функциите на редица защитни механизми – Кивалкина [37,38] установява експериментално, че при вътрешно приемане прополисът стимулира неспецифична и специфична имунна защита на организма, което обуславя повишаване на резистентните му сили. Активното влияние на прополиса върху факторите на имунитета се изразява експериментално в увеличение на комплементарната и фагоцитарната активност, както и на количеството пропендина в кръвта на животните. Той стимулира синтеза на специфичните антитела(аглутинини, преципини) и повишава съдържанието на комплемента и на гама-глубуновата фракция в серума, т.е. активизира функциите на редица защитни механизми.
• Прополисът, който е биологично безвреден за организма, притежава детоксикиращо (обезвреждащо) действие върху токсините – при някои инфекциозни заболявания е установено известно антитоксично действие, което е установено на широк експериментален фронт от Кивалкина.
• Румънски автории изследват in vitro действието на водния екстракт на прополиса върху повърхностния антиген на хепатит „Б” и установяват изразено инхибиращо действие. Изучено е съчетаното действие на прополиса с обичайните антибиотици. Установено е, че той повишава антимикробната активност на пеницилина, стрептомицина, тетрациклина и др. (от 10 до 100 пъти), като едновременно с това пролонгира ефекта им.
Прополисът (пчелният клей) намира приложение при лечението на:
• Дихателни заболявания (остри и хронични) - ринити, синуити, тонзилити, фарингити, бронхити, ларингити, трахеити, астматичен бронхит, леки форми на бронхоектазии, белодробна туберколоза.
• Заболявания на периферната нервна система - радикулити, ишиас, плексити, невралгия, неврити.
• Кожни заболявания - невродермити, стафило- и стрепто-дермити, микотични заболявания, мазоли, микробни екземи, наранявания на кожата гнойни и труднозаздравяващи рани, мастити, фурункули, изгаряния, алопеция, трихофития, пруриго и др.
• Заболявания на храносмилателната система - афти, стоматити, гастрит, язвена болест, колити, диспепсии и др. Гинекологични заболявания - колит, трихомонас вагиналис, ерозия на шийката на матката, ставни заболявания, рагади и др. Други заболявания - лъчеви увреждания, пулпити, парадентопатии, гингивити, зъбобол.
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари