Автор: Боавентура Де Соуса Сантос*
Всичко сочи, че наближава трета световна война. Провокират я Съединените щати, с активното участие на Европейския съюз. Тя ще се води на първо място против Русия, а косвено – против Китай. Предлогът за началото и са събитията в Украйна.
Свидетели сме на рядък момент на съгласие между двете основни политически партии в САЩ. На 4 декември 2014 Конгресът прие Резолюция 758, разрешаваща на президента да налага по-сурови санкции и да задълбочава изолацията на Москва, да доставя оръжие и друга помощ на Украйна и да укрепва американското военно присъствие в граничните с Русия държави. Всички тези усилващи се провокационни действия по отношения на Москва, включват редица елементи, които, в своята съвкупност, говорят за началото на нова студена война, допускаща (за разлика от предишната) вероятността от избухването на глобален сблъсък с използването на ядрено оръжие. Неслучайно някои агенции, ангажирани с проблемите на сигурността, вече разработват планове за действия в случай на мащабен ядрен конфликт.
Провокационните действия на Запада включват три основна елемента: това са санкциите, целящи отслабването на Русия, гарантиране оставането на власт в Киев на марионетното правителство и осъществяването на яростна антируска пропагандна кампания. Последиците от санкциите са добре известни. Особено болезнен удар по руската икономика нанесе спадът в цените на петрола, чиито износ е сред основните източници за попълване бюджета на страната. Паралелно с това, спадът изправя пред сериозни трудности и редица друга държави, смятани за враждебно настроени към Вашингтон (като Венецуела и Иран например). Той стана възможен благодарение на споразумението между САЩ и Саудитска Арабия, според което американците гарантират сигурността на кралското семейство (ненавиждано в целия регион) срещу ангажимента на Риад да продължи да осъществява петролните си сделки в долари, без което доларът би загубил статута си на световна резервна валута, а това – на свой ред – би довело до краха на американската икономика. Тук е мястото да напомня, че държавният дълг на тази страна е най-големия в света.
Вторият елемент е поставянето на правителството в Киев под пълен контрол, превръщайки Украйна в марионетъчна държава. Известният американски журналест Робърт Пери (разследвал през 80-те години скандала „Иран-контри“, т.е. разрешението на Белия дом за нелегална продажба на оръжие за режима на аятоласите, със средствата от която са били финансирани проамериканските бунтовници в Никарагуа), посочва, че новият украински министър на икономиката Наталия Яреско, която е бивш служител на Държавния департамент и гражданин на САЩ, е получила украинско гражданство само няколко дни, преди да заеме поста си. Съвсем доскоро тя оглавяваше редица компании, финансирани от американското правителство и действащи в Украйна. На този фон става по-разбираема и скандалната фраза „майната му на ЕС“, изречена през февруари 2014 от помощника на държавния секретар за Европа и Евразия Виктория Нюланд. Всъщност, тя просто е искала да каже: „Не ни пука за вас, Украйна е наша, защото сме платили за това“.
Третият елемент е пропагандната война. Върху големите медии и работещите в тях журналисти се оказва безпрецедентен натиск да пишат само за това, което оправдава западните провокации срещу Русия, и да прикриват всичко, което ги поставя под съмнение. Същите журналисти, които след брифингите в посолствата на САЩ и във Вашингтон, пълнеха страниците на вестниците си с лъжи за наличието на оръжия за масово унищожаване у режима на Саддам Хюсеин, сега повтарят измислиците за руската агресия в Украйна.
Предлагам на читателите за минутка да си представят какъв скандал би избухнал в медиите, ако внезапно бе станало известно, че президентът на Сирия току що е назначил за министър някой иранец, като само няколко дни преди това му е дал сирийско гражданство. Или пък да се опитат да направят сравнение между начина, по който бяха представени февруарските протести в Киев и неотдавнашните протести в Хонконг. Както и да оценят значението на предупреждението на Хенри Кисинджър, че е крайно неразумно да бъде провокирана Русия. Друг известен американски политически наблюдател – Джон Пилджър, отбеляза наскоро, че ако журналистите не бяха допуснали разпалването на пропагандната война в навечерието на американската интервенция в Ирак през 2003, може би щеше да бъде избегната и трагедията в тази страна, в която до днес са загинали близо милион и половина души, включително около пет хиляди военнослужещи на САЩ. Колко украинци ще трябва да загинат в готвещата се нова война? И колко граждани на други държави ще трябва за загубят живота си?
За каква демокрация можем да говорим, при положение, че 67% от американците се обявяват против оръжейните доставки за Украйна, а 98% от техните представители в Конгреса гласават „за“? За каква демокрация в Европа можем да говорим, когато са налице сходни или даже още по-големи разминавания между гражданите на континента, от една страна, и правителствата на държавите от ЕС и Европейската комисия – от друга? Или когато Европейският парламент спокойно се занимава с обичайните си ангажименти при положение, че Европа съвсем скоро може да се првърне в бойно поле, а Украйна – в поредната Либия?
––––
*Авторът е професор в Университета на Коимбра, Португалия
Източник: geopolitica.eu
Поредната германка толерантно опраскана ...
Най-вредните за обществото, когато негов...
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata